Акатист и животоописания на преподобните Оптински старци

Акатист и животоописания на преподобните Оптински старци
55 стр.
Меки корици
Първо издание
2017 г.
4.00 лв.
„Сърцето му било винаги отворено за скърбите на ближния, затова обичал да утешава ония, които идвали при него. Почти никога не отговарял направо на въпросите им, а така умело насочвал общия разговор, че докато говорел в трето лице или разказвал сякаш за себе си, някак мимоходом изобличавал и наставлявал своите събеседници. Чак като си тръгнел, човекът опомняйки се разбирал какво от казаното се отнасяло за него и давало отговор на въпросите, които старецът не го оставял да изрече. В Оптина преп. Антоний живял дванадесет години. В края на живота си накарал да му запишат с големи букви: „НЕ ГУБИ ВРЕМЕ!“ и закачил бележката над одъра си.“ Oткъс от животоописанието на преп. Антоний (Путилов).
Книгата съдържа още акатиста на духовните наставници и изповедници на Оптина пустиня, живели от края на 18-ти до втората половина на 20-ти век. В нея са поместени и подробното житие на св. Амвросий Оптински (1812 – 1891), както и по-кратките животоописания на преподобните старци Моисей (Путилов), Лев, Макарий, Антоний (Путилов), Иларион (Пономарьов), Анатолий, (Зерцалов), Исакий (Антимонов), Йосиф (Литовкин), Анатолий (Потапов), Варсануфий (Плиханков), Нектарий (Тихонов) и Никон (Беляев).
На вас, преподобни Оптински отци, избрани от Бога от суетния свят, благоговейно понесли кръста си и с вяра последвали Христа, сега принасяме усърдно моление като на дръзновени наши застъпници пред Господа, и с любов зовем: Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество. (Кондак 1)

Акатист и канон на Владимирската икона на Божията Майка

Акатист и канон на Владимирската икона на Божията Майка
37 стр.
Меки корици
Първо издание
2017 г.
4.00 лв.
Владимирската икона на Пресвета Богородица е сред най-почитаните чудотворни икони в православния свят. Според преданието тя е била нарисувана от св. евангелист Лука още приживе на Майката Божия. Когато я видяла, Тя казала: „Благодатта на Родилия се от Мен и Моята да бъде с тази икона“. До 450 г. иконата се намирала в Йерусалим, а след това била пренесена в Константинопол. През ΧΙΙ в. Константинополският Патриарх Лука Хрисоверг я изпратил в дар на руския княз Юрий Владимирович Долгорукий, който я поставил във Вишегородския девически манастир край Киев. По-късно Пресветата се явила на княз Андрей и му наредила да премести иконата Й във Владимир, а на мястото на Нейното явяване да построи манастир. Князът оставил иконата във Владимир през 1160 г. и така тя получила името Владимирска.
От тогава молитвите пред нея по чуден начин избавяли руския народ от вражески нашествия. В памет на това иконата има 3 празника: на 21 май в памет на спасяването на Москва от кримския хан Махмет Гирей през 1521 г.; на 23 юни – в памет на спасяването от хан Ахмат през 1480 г. и на 26 август – в памет на спасяването на Москва от хан Тамерлан през 1395 г. Именно през 1395 г. иконата е била преместена от Владимир в Москва.
Всяко ангелско естество Те възхвалява, Богородителко, Която предстоиш и се молиш пред престола на Твоя Син за нашата страна и за всички християни. А ние, Твоите люде, като виждаме действието на твоите молитви, с любов се притичаме към чудотворната Ти икона и прилежно зовем към Бога: Алилуйя. (Кондак 9)

Древни монашески устави

Древни монашески устави
Светител Теофан Затворник
742 стр.
Твърди корици
Второ издание
2017 г.
лв.
Cборник, съставен от св. Теофан Затворник, съдържащ уставите на основоположниците на монашеството, преподобните Пахомий Велики, Василий Велики, Йоан Касиан и Венедикт Нурсийски.
Египет е люлката на отшелничеството и монашеството. Уставните му правила, написани от св. Антоний Велики през през 3-4 в. са поместени в 1-я том на “Добротолюбие”. По същото време на изток се e разпространявало и общежителното монашество. Неговият основоположник преп. Пахомий Велики е автор на устав, станал по-късно норма за общежителните обители на изток и на запад.
По това време (в което монашеството било в най-големия си разцвет), св. Василий Велики посетил Египет, Палестина и Сирия за да се поучи от учителите в пустинята, и всичко видяно се запечатало във високия му и дълбок ум като осъществяване на християнството в пълнота, и образ на живота в Иисуса Христа. След като се върнал у дома, той започнал да живее според видяното и да учи и други да живеят по този начин. За да затвърди общежителните порядки в основаните от него обители, той ги изложил писмено, представяйки не само външната им страна, но и техния дух. Поради това неговите писания (том 5 от творенията му) съдържат най-точното ръководство за монашески живот.
Почти по същото време в стремежа си да получи монашеско образование и св. Йоан Касиан (4-5 в.) обхождал източните манастири заедно с приятеля си св. Герман. Той внимателно изучавал и запомнял всичко, дори цели беседи на отците. От това, което видял и научил, той, подобно на св. Василий, устроил в южна Франция два манастира – мъжки и женски – които привлекли вниманието на епископите с благочестието на своите населници. Желаейки да устроят обители по негов пример, те помолили преподобния Касиан писмено да изложи порядките на общежителното монашество и изискванията към вътрешния живот на монасите, които видял на Изток.
Това станало в южна Франция; но Италия, имайки обители, още нямала утвърден монашески устав. Той бил създаден няколко десетки години по-късно от преп. Бенедикт, основател на много манастири и установител на техните порядки, заимствайки от уставите на св. Василий и на преп. Касиан.
Така уставът на преп. Венедикт ни препраща към св. Василий и преп. Касиан, а те от своя страна – към св. Пахомий. От св. Пахомий не е трудно да се издигнем към аскетите, а от тях – към светите апостоли и към нашия Господ Иисус Христос, чийто Дух пребъдва в монашеството. (св. Теофан Затворник)
Книгата съдържа още и житията на св. Пахомий, на неговите събратя и приемници – свв. Орсисий и Теодор Освещени, на св. Йоан Касиан и на автора на сборника – светителя Теофан, затворник Вишински.

Поучения към всечестните монахини

Поучения към всечестните монахини
Събрани от творенията на преподобните Варсануфий Велики, Йоан Пророк и Макарий Египетски
Игумения Валентина (Друмева)
52 стр.
Меки корици
Първо издание
2017 г.
3.50 лв.
Поучения към всечестните монахини по ръководствата за духовен живот на преподобните Варсануфий Велики, Иоан Пророк и Макарий Египетски.
Духовните закони, на които се подчинява монашеството остават неизменни през вековете. В едно монашеско общество винаги са важни въпросите за търпението, осъждането, злословието, смирението, изнемогването под тежестта на кръста. Във всяка епоха нужда от такива наставления имат както монасите, така и християните, живеещи в света. Книгата съдържа поучения на трима велики подвижници и духовни наставници на монасите. Техните благодатни и изпитани в живота слова са събрани от игуменията на Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично“ в отговор на съвременните духовни потребности.

Свети Ефрем Сирин. Творения, том 1

Свети Ефрем Сирин. Творения, том 1
700 стр.
Твърди корици
Второ издание
2017 г.
24.00 лв.
Св. Ефрем е роден в Едеса, Сирия, в благочестиво семейство. Млад е приел монашество и се оттеглил в пустинята, водейки строг подвижнически живот. Основал е училище в Едеса, от което са излезли знаменити учители на сирийската църква. Бил е ръкоположен за дякон и свещеник от св. Василий Велики. По време на срещата си с него св. Ефрем по чуден начин проговорил гръцки език. Предал духа си на Бога в 373 г. и според завещанието си бил погребан скромно в края на градските гробища.
Св. Ефрем е плодовит автор на духовни слова и поучения. Настоящият том съдържа размислите му върху основните християнски добродетели (любовта, послушанието, кротостта, дълготърпението, въздържанието, покаянието) и техните противоположности, слова върху блаженствата, духовни съвети и поучения към монасите, и наставления към християните за изправен живот.

Чудотворни икони на Пресвета Богородица

Чудотворни икони на Пресвета Богородица
468 стр.
Твърди корици
Второ преработено издание
2017 г.
26.00 лв.
Книгата съдържа сказания и албум с 97 от най-известните светогорски и руски чудотворни икони, с тропар и молитви към всяка от тях. Чрез нея можем да се доближим духом и помолим пред атонските икони Достойно ест, Иверска, Скоропослушница, Троеручица, Млекопитателница, Акатистна, Отрада или Утешение, Предвъзвестителка, Олтарна и Услишателница (от Зографския манастир), Пътеводителка, Йерусалимска, Всецарица, Страшна Закрилница и др., както и пред руските Владимирска, Валаамска, Тихвинска, Казанска, Почаевска, Аз съм с вас и никой не ще устои срещу вас, Радост за всички скърбящи, Неупиваема чаша, Неочаквана радост, Прибавяне на ум, Смекчаване на злите сърца, Поръчителка на грешниците, Погледни милостиво на смирението ми, Успение и мн. други. Преданията за появата и чудесата на тези икони са утвърждаващи вярата ни разкази за многобройните проявления на милостта на Майката Божия към нашите немощи, нужди, грехове и страсти, за Нейното застъпничеството пред Господа, за дълготърпеливата Й, всеопрощаваща любов, и за промислителната грижа за спасението на монаси и миряни. Надявяме се, че книгата ще помогне на благочестивите читатели в техния молитвен живот, ще насочи и усили молитвите ни както в трудни моменти и изпитания, така и в моменти на радост и благодарност към Господа и Пресвета Богородица.

Изложение на учението на Православната Църква за Божията Майка

Изложение на учението на Православната Църква за Божията Майка
Светител Игнатий Брянчанинов
68 стр.
Меки корици
2017 г.
3.80 лв.
„Божията Майка, Приснодева Мария, е най-висшето същество от всички сътворени разумни същества, несравнимо по-висше от най-висшите ангели – херувимите и серафимите, несравнимо по-висше и от всички свети човеци. Тя е Владичица и Царица на всички творения – земни и небесни. Тя е Приснодева, тоест Дева преди раждането на Богочовека от Нея, Дева в Неговото раждане и Дева след раждането. Името Мария Й е дадено по Божие повеление, и означава Господарка.“
Това е малък откъс от учението на православната църква за Божията Майка, изложено от св. Игнатий Брянчанинов. Достъпно и благообразно светителят разкрива неприкосновената чистота на Пресвета Богородица, безмерната Й преданост към Бога, неизказаното Й смирение, а след възкресението на Христа – Нейните благодатни дарове, безкрайна милостивост и дръзновение като Молитвеница и Застъпница за християнския род. Разяснени са също и различията между православното, католическото и протестантското вероизповедания за Божията Майка.

Пътят на немечтателното духовно дело

Пътят на немечтателното духовно дело
(писма на Игумения Арсения)
108 стр.
Меки корици
Второ преработено и подобрено издание
2017 г.
4.80 лв.
Майка Арсения е руска подвижница от 19 в. Родена в знатно семейство, на 21 годишна възраст приема монашество и заживява в послушание на духовната си наставница схимонахиня Ардалиона, от която се учи на иисусовата молитва, отричане от своята воля, борба със страстите, и самоотвержена любов към Бога и към ближните. През 1864 г. е избрана за игумения на Уст-Медведицкия Преображенски манастир. Тъй като много от сестрите по това време са били неграмотни, тя открива манастирско училище и библиотека. Иг. Арсения предприема и построяването на величествен храм, чието строителство продължава 15 години. Тя почива в мир през 1905 г., след като през целия си живот се радва на уважението и обичта на поверените й монахини.
В книгата са поместени писма към нейни духовно близки хора. Те съдържат практически примери и духовни съвети, актуални за духовните проблеми и на хората в 21 век. Основното в тях е стремежът към трезвост и немечтателност в духовното дело, към удържане на душата в състояние, при което тя се уповава и очаква помощ единствено от Спасителя Христа. Това състояние се открива при ясно осъзнаване на немощта и безсилието на душата да са справя сама. И тогава за нея оживяват думите: „Ето предстои Христос, избавящ света от тление.“

Св. Симеон Нови Богослов, Творения, том втори

Св. Симеон Нови Богослов, Творения, том втори
687 стр.
Твърди корици
Книгата се издава се за втори път, след изчерпване на тиража от 2002 г.
2017 г.
24.00 лв.
Книгата съдържа останалите от 75 до 92 догматически слова с тълкувателна и практическа насоченост, 184 деятелни и богословски глави, подвижническото слово на св. Симеон Благоговейни (Стареца на св. Симеон Нови Богослов), предназначено за монаси, и 60 божествени химни. В тях св. Симеон възпява свръхестествената природа на Бога откровена му в свещени, божествени видения.
Прилагаме откъс от 60-ти химн: „Който иска да види онази Светлина, той трябва да съхранява в сърцето си следното: да се пази от телесните страсти и непотребните скверноти, от клетви и от всякакъв вид смущение, разсейване и злопаметство, и никак да не съди хората, а да бъде и в мислите, и в сърцето си напълно чист от плътски скверноти, кротък, смирен, спокоен, откровен и чедо на мира, въздържан в храната и питието, и неотслабващо да се занимава с молитва; а начало и край на всичко това и да има главата на добродетелите – любовта.“
Св. Симеон е един от най-ярките представители на исихастката традиция. Заедно с двама други велики богослови – св. Йоан Богослов (любимия ученик на Господa) и св. Григорий Богослов (един от тримата светители), той е бил удостоен с името Нови Богослов след кончината му в началото на ХI век. Роден е през 949 г. гр. Хрисополис, днес район на Истанбул, в знатно семейство, получил отлично образование и от ранни години проявявал склонност към монашески живот. През 973 г. постъпил в Студийския манастир, където се подвизавал под ръководството на преп. Симеон Благоговейни. Основното според него в християнската практика е непосредствения, личен опит от богообщението. Изхождайки от своя опит, св. Симеон Нови Богослов свидетелства, че Бог може да се открие на човека и да стане видим за него още в настоящия живот. Подвижническата мистика на преп. Симеон предхожда разцвета на исихазма от XIV век.

Св. Симеон Нови Богослов, Творения, том първи

Св. Симеон Нови Богослов, Творения, том първи
684 стр.
Твърди корици
Книгата се издава се за втори път, след изчерпване на тиража от 2002 г.
2017 г.
24.00 лв.
Книгата съдържа 74 догматически слова с тълкувателна и практическа насоченост, които ще представляват интерес за широк кръг читатели. Нейният автор е един от най-ярките представители на исихастката традиция. Заедно с двама други велики богослови – св. Йоан Богослов (любимия ученик на Господa) и св. Григорий Богослов (един от тримата светители), той е бил удостоен с името Нови Богослов след кончината му в началото на ХI век. Роден е през 949 г. гр. Хрисополис, днес район на Истанбул, в знатно семейство, получил отлично образование и от ранни години проявявал склонност към монашески живот. През 973 г. постъпил в Студийския манастир, където се подвизавал под ръководството на преп. Симеон Благоговейни. Основното според него в християнската практика е непосредствения, личен опит от богообщението. Изхождайки от своя опит, св. Симеон Нови Богослов свидетелства, че Бог може да се открие на човека и да стане видим за него още в настоящия живот. Подвижническата мистика на преп. Симеон предхожда разцвета на исихазма от XIV век.