Книгата „Добротолюбие“ е сборник от красиви и добри слова за съкровения духовен живот и за истинското богословие и богопознание, което се ражда в съзерцание. То живее в сърце чисто, умито от сълзи на покаяние, от изпълняване на заповедите, от извършване на добродетелите и от непрестанно призоваване на Христовото име в трезвение и безмълвие.

Съставителите на книгата – свети Никодим Светогорец и свети Макарий Коринтски, са били изправени пред въпроса дали не е опасно това съкровено знание да бъде направено достъпно за множество хора, не би ли навредило на човек без духовно ръководство.

„Но дори някои да изпаднат в заблуда“, пише свети Никодим, „други ще извлекат огромна полза, ако прочетат Добротолюбието с всяко смирение и скръбно разположение. Ако ни липсва старецът, нека се доверим като последно прибежище на Светия Дух, Който е единствен истински духовен Наставник“. И добавя: „Думите на апостол Павел Непрестанно се молете (1 Сол. 5:17) не се отнасят само за отшелниците, живеещи по пещери и планини, но и за всички християни, за тези, които имат семейни задължения, за земеделците, търговците, адвокатите, управниците, дори и за царете. Това е покана към всички хора. Най-доброто принадлежи към всички“.

Книгата посочва пътя за достигане на единство между човешката душа и Бога, пътя за завръщане на човека към своя Създател и Творец, пътя за постигане на първосъздадената красота, доброта и чистота. В нея се посочва начинът за истинското просвещаване, освещаване и единение на душата с Бога, начинът за достигане на богоподобие и обожение чрез благодатта, което е смисъл, предназначение и крайна цел на човешкия живот.

Настоящето издание на “Добротолюбие” е осъществено на основата на първото българско издание от 2001г. отпечатано с помощта и благословението на Зографското братство. То е подготвено в съвместна работа между духовни чеда на Българската Православна църква – богослови, филолози и полиграфисти, свещеници и монаси с благословението на Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан. Изданието се осъществява със съдействието на Дирекция Вероизповедания към МС, Видинска св. Митрополия, Църногорски манастир “Св. Св. Козма и Дамян”, с.Гигинци, манастир “Св. Троица”, при с.Раковица, Видинска епархия и Книжовно сдружение “Православно Отечество”.

Искаме да завършим краткия си послеслов с няколко изречения от самата книга.

„Някои ще кажат: каква е ползвата от поученията, когато не изпълняваме това, което се говори в тях? Но не е така. Аз съм учен от отците, че думите са път към делата, добрите думи – към добри дела, лошите – към лоши. И добре зная, че е така; да говориш за по-добрия начин на живот винаги разполага към по-доброто, и ви свидетелствам, чеда мои, че от четенето на Божествените Писания и малко от слушането на моите смирени поучения вие всички се вдигате и напредвате; тези, които грешат, се пробуждат от съня и пристъпват към изправянето си, а вървящите добре се въодушевяват към по-голямо преуспяване“.
Свети Теодор Студит

„Накрая, брате мой, който и да си ти, когато вземеш в ръцете си тази книга и след като я прочетеш, пожелаеш на дело да изпиташ ползата за душата, която доставя умната молитва, топло те моля, не забравяй, когато започнеш да се молиш, заедно с призоваването: Господи, помилуй! да възнесеш към Бога моление за грешната душа на този, който се е потрудил над съставянето на тази книга, и този, който се е погрижил за отпечатването и издаването; защото те имат голяма нужда от твоята молитва, за да намерят милост за душата си, както и ти за своята. Да бъде, да бъде!“
Свети Григорий Палама