Древни монашески устави

Древни монашески устави
Светител Теофан Затворник
742 стр.
Твърди корици
Второ издание
2017 г.
26.00 лв.
Cборник, съставен от св. Теофан Затворник, съдържащ уставите на основоположниците на монашеството, преподобните Пахомий Велики, Василий Велики, Йоан Касиан и Венедикт Нурсийски.
Египет е люлката на отшелничеството и монашеството. Уставните му правила, написани от св. Антоний Велики през през 3-4 в. са поместени в 1-я том на “Добротолюбие”. По същото време на изток се e разпространявало и общежителното монашество. Неговият основоположник преп. Пахомий Велики е автор на устав, станал по-късно норма за общежителните обители на изток и на запад.
По това време (в което монашеството било в най-големия си разцвет), св. Василий Велики посетил Египет, Палестина и Сирия за да се поучи от учителите в пустинята, и всичко видяно се запечатало във високия му и дълбок ум като осъществяване на християнството в пълнота, и образ на живота в Иисуса Христа. След като се върнал у дома, той започнал да живее според видяното и да учи и други да живеят по този начин. За да затвърди общежителните порядки в основаните от него обители, той ги изложил писмено, представяйки не само външната им страна, но и техния дух. Поради това неговите писания (том 5 от творенията му) съдържат най-точното ръководство за монашески живот.
Почти по същото време в стремежа си да получи монашеско образование и св. Йоан Касиан (4-5 в.) обхождал източните манастири заедно с приятеля си св. Герман. Той внимателно изучавал и запомнял всичко, дори цели беседи на отците. От това, което видял и научил, той, подобно на св. Василий, устроил в южна Франция два манастира – мъжки и женски – които привлекли вниманието на епископите с благочестието на своите населници. Желаейки да устроят обители по негов пример, те помолили преподобния Касиан писмено да изложи порядките на общежителното монашество и изискванията към вътрешния живот на монасите, които видял на Изток.
Това станало в южна Франция; но Италия, имайки обители, още нямала утвърден монашески устав. Той бил създаден няколко десетки години по-късно от преп. Бенедикт, основател на много манастири и установител на техните порядки, заимствайки от уставите на св. Василий и на преп. Касиан.
Така уставът на преп. Венедикт ни препраща към св. Василий и преп. Касиан, а те от своя страна – към св. Пахомий. От св. Пахомий не е трудно да се издигнем към аскетите, а от тях – към светите апостоли и към нашия Господ Иисус Христос, чийто Дух пребъдва в монашеството. (св. Теофан Затворник)
Книгата съдържа още и житията на св. Пахомий, на неговите събратя и приемници – свв. Орсисий и Теодор Освещени, на св. Йоан Касиан и на автора на сборника – светителя Теофан, затворник Вишински.