Св. Йоан Златоуст, Творения, том десети

Св. Йоан Златоуст
Архиепископ Константинополски

Творения, том десети

Беседи върху псалмите
Книга втора – ч 1

383 стр.
Твърди корици
2017 г.
22.00 лв.

Десети том на св. Йоан Златоуст съдържа беседи върху последните 20 псалми (131 – 150) на св. пророк Давид, както и 12 беседи върху отделни изречения от тях. Те са произнесени в периода на разцвет на проповедническата му дейност в Антиохия. Публикува се за първи път на български език по изданието на Санкт Петербургската Духовна Академия от 1898 г.

Шест избрани беседи върху Давидовите псалми

Светител Йоан Златоуст
Шест избрани беседи върху Давидовите псалми

Събеседване върху пророческото изречение:
“Човек ходи като привидение, напразно се лута” (Псалом 38:7)

СЛОВО за гургулицата или за Църквата и други многополезни слова

104 стр.
Меки корици
Първо издание
2017 г.
4.80 лв.

50-ти псалом е може би най-четеният псалом в православната молитвена и богослужебна практика. Написан е от каещият се св. пророк и цар Давид след като паднал в прелюбодеяние и след това причинил убийство, за да го прикрие. Изобличен премъдро от пророк Натан, св Давид признал греха си и веднага чул: „Господ сне от тебе греха ти. Ти няма да умреш“. В три от беседите Златоустият св. Йоан увлекателно разсъждава върху този епизод от живота на св. Давид и окуражава паството си да не се отчайва за греховете си, но да прибягва към очистителното действие на покаянието. „То – казва св. Йоан – ни доставя пълно опрощение и ни подава голяма смелост. Но е нужно да знаете и това, че затъвалият в много грехове има голям срам и не само не се задоволява с покаяние, но и се бои и трепери да не би отново да затъне в тях.“
Св Йоан разсъждава и върху бързопреходността на човешкия живот (Пс. 38), изпълнен с изкушения и земни грижи, и съветва да възпълваме недостигащото ни дръзновение с дела на милосърдие, защото „Който прави добро на сиромах, два назаем Господу“. В словото за Осмия ден на спасението след седмицата на земния живот, той ни наставлява със стихове от псалмите на тесния път към Царството Божие, като същевременно разяснява по-трудните за разбиране части от тях.
Поетичното слово за Църквата, сравнена с гургулица, славослови мистичната любов между Христос и Неговата Невеста.
Беседите са взети от 10 том на събраните съчинения на светителя.

Древни монашески устави

Древни монашески устави
Светител Теофан Затворник
742 стр.
Твърди корици
Второ издание
2017 г.
26.00 лв.
Cборник, съставен от св. Теофан Затворник, съдържащ уставите на основоположниците на монашеството, преподобните Пахомий Велики, Василий Велики, Йоан Касиан и Венедикт Нурсийски.
Египет е люлката на отшелничеството и монашеството. Уставните му правила, написани от св. Антоний Велики през през 3-4 в. са поместени в 1-я том на “Добротолюбие”. По същото време на изток се e разпространявало и общежителното монашество. Неговият основоположник преп. Пахомий Велики е автор на устав, станал по-късно норма за общежителните обители на изток и на запад.
По това време (в което монашеството било в най-големия си разцвет), св. Василий Велики посетил Египет, Палестина и Сирия за да се поучи от учителите в пустинята, и всичко видяно се запечатало във високия му и дълбок ум като осъществяване на християнството в пълнота, и образ на живота в Иисуса Христа. След като се върнал у дома, той започнал да живее според видяното и да учи и други да живеят по този начин. За да затвърди общежителните порядки в основаните от него обители, той ги изложил писмено, представяйки не само външната им страна, но и техния дух. Поради това неговите писания (том 5 от творенията му) съдържат най-точното ръководство за монашески живот.
Почти по същото време в стремежа си да получи монашеско образование и св. Йоан Касиан (4-5 в.) обхождал източните манастири заедно с приятеля си св. Герман. Той внимателно изучавал и запомнял всичко, дори цели беседи на отците. От това, което видял и научил, той, подобно на св. Василий, устроил в южна Франция два манастира – мъжки и женски – които привлекли вниманието на епископите с благочестието на своите населници. Желаейки да устроят обители по негов пример, те помолили преподобния Касиан писмено да изложи порядките на общежителното монашество и изискванията към вътрешния живот на монасите, които видял на Изток.
Това станало в южна Франция; но Италия, имайки обители, още нямала утвърден монашески устав. Той бил създаден няколко десетки години по-късно от преп. Бенедикт, основател на много манастири и установител на техните порядки, заимствайки от уставите на св. Василий и на преп. Касиан.
Така уставът на преп. Венедикт ни препраща към св. Василий и преп. Касиан, а те от своя страна – към св. Пахомий. От св. Пахомий не е трудно да се издигнем към аскетите, а от тях – към светите апостоли и към нашия Господ Иисус Христос, чийто Дух пребъдва в монашеството. (св. Теофан Затворник)
Книгата съдържа още и житията на св. Пахомий, на неговите събратя и приемници – свв. Орсисий и Теодор Освещени, на св. Йоан Касиан и на автора на сборника – светителя Теофан, затворник Вишински.

Поучения към всечестните монахини

Поучения към всечестните монахини
Събрани от творенията на преподобните Варсануфий Велики, Йоан Пророк и Макарий Египетски
Игумения Валентина (Друмева)
52 стр.
Меки корици
Първо издание
2017 г.
3.50 лв.
Поучения към всечестните монахини по ръководствата за духовен живот на преподобните Варсануфий Велики, Иоан Пророк и Макарий Египетски.
Духовните закони, на които се подчинява монашеството остават неизменни през вековете. В едно монашеско общество винаги са важни въпросите за търпението, осъждането, злословието, смирението, изнемогването под тежестта на кръста. Във всяка епоха нужда от такива наставления имат както монасите, така и християните, живеещи в света. Книгата съдържа поучения на трима велики подвижници и духовни наставници на монасите. Техните благодатни и изпитани в живота слова са събрани от игуменията на Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично“ в отговор на съвременните духовни потребности.

Свети Ефрем Сирин. Творения, том 1

Свети Ефрем Сирин. Творения, том 1
700 стр.
Твърди корици
Второ издание
2017 г.
24.00 лв.
Св. Ефрем е роден в Едеса, Сирия, в благочестиво семейство. Млад е приел монашество и се оттеглил в пустинята, водейки строг подвижнически живот. Основал е училище в Едеса, от което са излезли знаменити учители на сирийската църква. Бил е ръкоположен за дякон и свещеник от св. Василий Велики. По време на срещата си с него св. Ефрем по чуден начин проговорил гръцки език. Предал духа си на Бога в 373 г. и според завещанието си бил погребан скромно в края на градските гробища.
Св. Ефрем е плодовит автор на духовни слова и поучения. Настоящият том съдържа размислите му върху основните християнски добродетели (любовта, послушанието, кротостта, дълготърпението, въздържанието, покаянието) и техните противоположности, слова върху блаженствата, духовни съвети и поучения към монасите, и наставления към християните за изправен живот.

Пътят на немечтателното духовно дело

Пътят на немечтателното духовно дело
(писма на Игумения Арсения)
108 стр.
Меки корици
Второ преработено и подобрено издание
2017 г.
4.80 лв.
Майка Арсения е руска подвижница от 19 в. Родена в знатно семейство, на 21 годишна възраст приема монашество и заживява в послушание на духовната си наставница схимонахиня Ардалиона, от която се учи на иисусовата молитва, отричане от своята воля, борба със страстите, и самоотвержена любов към Бога и към ближните. През 1864 г. е избрана за игумения на Уст-Медведицкия Преображенски манастир. Тъй като много от сестрите по това време са били неграмотни, тя открива манастирско училище и библиотека. Иг. Арсения предприема и построяването на величествен храм, чието строителство продължава 15 години. Тя почива в мир през 1905 г., след като през целия си живот се радва на уважението и обичта на поверените й монахини.
В книгата са поместени писма към нейни духовно близки хора. Те съдържат практически примери и духовни съвети, актуални за духовните проблеми и на хората в 21 век. Основното в тях е стремежът към трезвост и немечтателност в духовното дело, към удържане на душата в състояние, при което тя се уповава и очаква помощ единствено от Спасителя Христа. Това състояние се открива при ясно осъзнаване на немощта и безсилието на душата да са справя сама. И тогава за нея оживяват думите: „Ето предстои Христос, избавящ света от тление.“

Св. Симеон Нови Богослов, Творения, том втори

Св. Симеон Нови Богослов, Творения, том втори
687 стр.
Твърди корици
Книгата се издава се за втори път, след изчерпване на тиража от 2002 г.
2017 г.
24.00 лв.
Книгата съдържа останалите от 75 до 92 догматически слова с тълкувателна и практическа насоченост, 184 деятелни и богословски глави, подвижническото слово на св. Симеон Благоговейни (Стареца на св. Симеон Нови Богослов), предназначено за монаси, и 60 божествени химни. В тях св. Симеон възпява свръхестествената природа на Бога откровена му в свещени, божествени видения.
Прилагаме откъс от 60-ти химн: „Който иска да види онази Светлина, той трябва да съхранява в сърцето си следното: да се пази от телесните страсти и непотребните скверноти, от клетви и от всякакъв вид смущение, разсейване и злопаметство, и никак да не съди хората, а да бъде и в мислите, и в сърцето си напълно чист от плътски скверноти, кротък, смирен, спокоен, откровен и чедо на мира, въздържан в храната и питието, и неотслабващо да се занимава с молитва; а начало и край на всичко това и да има главата на добродетелите – любовта.“
Св. Симеон е един от най-ярките представители на исихастката традиция. Заедно с двама други велики богослови – св. Йоан Богослов (любимия ученик на Господa) и св. Григорий Богослов (един от тримата светители), той е бил удостоен с името Нови Богослов след кончината му в началото на ХI век. Роден е през 949 г. гр. Хрисополис, днес район на Истанбул, в знатно семейство, получил отлично образование и от ранни години проявявал склонност към монашески живот. През 973 г. постъпил в Студийския манастир, където се подвизавал под ръководството на преп. Симеон Благоговейни. Основното според него в християнската практика е непосредствения, личен опит от богообщението. Изхождайки от своя опит, св. Симеон Нови Богослов свидетелства, че Бог може да се открие на човека и да стане видим за него още в настоящия живот. Подвижническата мистика на преп. Симеон предхожда разцвета на исихазма от XIV век.

Св. Симеон Нови Богослов, Творения, том първи

Св. Симеон Нови Богослов, Творения, том първи
684 стр.
Твърди корици
Книгата се издава се за втори път, след изчерпване на тиража от 2002 г.
2017 г.
24.00 лв.
Книгата съдържа 74 догматически слова с тълкувателна и практическа насоченост, които ще представляват интерес за широк кръг читатели. Нейният автор е един от най-ярките представители на исихастката традиция. Заедно с двама други велики богослови – св. Йоан Богослов (любимия ученик на Господa) и св. Григорий Богослов (един от тримата светители), той е бил удостоен с името Нови Богослов след кончината му в началото на ХI век. Роден е през 949 г. гр. Хрисополис, днес район на Истанбул, в знатно семейство, получил отлично образование и от ранни години проявявал склонност към монашески живот. През 973 г. постъпил в Студийския манастир, където се подвизавал под ръководството на преп. Симеон Благоговейни. Основното според него в християнската практика е непосредствения, личен опит от богообщението. Изхождайки от своя опит, св. Симеон Нови Богослов свидетелства, че Бог може да се открие на човека и да стане видим за него още в настоящия живот. Подвижническата мистика на преп. Симеон предхожда разцвета на исихазма от XIV век.

Св. Йоан Златоуст, Творения, том девети

Св. Йоан Златоуст, Творения, том девети
544 стр.
Твърди корици
2017 г.
24.00 лв.
Св. Йоан Златоуст е избран Божий съсъд, изпълен с благодат, която се излива в пресладки слова, водещи към Бога. Надарен с високи дарби, блестящо светско и духовно образование, и пламенна отзивчивост на сърцето, св. Йоан ни е оставил голямо богатство от творения с най-разнообразно съдържание.
Включените в 9-ти том беседи върху псалмите на св. пророк Давид са сред най-добрите му произведения. Те са произнесени в периода на разцвет на проповедническата му дейност в Антиохия (393 – 397 г.), макар да е възможно да са получили настоящата си форма доста по-късно. Великият учител на Църквата вероятно е изтълкувал целия Псалтир, но не всички тълкувания са достигнали до нас, поради което беседите започват с изясняване на 3-ти псалом.
Книгата се издава за първи път на български език. Преводът е направен по изданието на Санкт Петербургската Духовна Академия от 1898 г.

Ръководство за духовен живот

Ръководство за духовен живот на преподобните отци Варсануфий Велики и Иоан Пророк
468 стр.
Твърди корици
Второ издание
2017 г.
22.00 лв.
“Ръководство за духовен живот” на преподобните отци Варсануфий Велики и Иоан Пророк е скъпоценен бисер от светоотеческата духовна съкровищница. Тази многополезна и спасителна книга бе преведена на български език и издадена за първи път през 2002 г. със съдействието на издателство “Български художник”, “Полиграфически комбинат”, гр. София и манастира “Св. Вмчк Георги Зограф”. Настоящото издание се подготвя след изчерпване на първия тираж по желание на боголюбиви християни, от приблизително същия издателски екип, но вече 15 години по-късно, чрез сдружението “Православно Отечество”. Желаем чрез тази страница специално да отбележим и оставим спомен за безкористната помощ на г-н Пламен Петков и служителите на Полиграфическия комбинат, на професор Буян Филчев, на всеотдайните съработници Бойка Починкова, Кремена Филчева, Милка Йонева, Надежда Петкова, Стоянка Йорданова, Ивайло Владимиров, Елена Стоянова, екипът от преводачи и разпространители, и всички, които допринесоха за да се обогати духовната съкровищница на българския народ с настоящата скъпоценна книга, както и с многотомните издания на Добротолюбие, Жития на Светиите и творенията на светите Отци.
Изброяваме тези имена с дълбока благодарност и за да насърчим ония, които се трудят за издаване на Светоотеческа литература – нека да не се обезкуражават от превратностите и скърбите на суетния земен живот. Светоотеческите книги са насъщна духовна храна, но същевеременно срещат най-големи трудности при издаването им, защото цялата поднебесна сила на злото се опълчва срещу тях. Светоотеческата книжнина е изключително необходима в нашето съвремие. Тя спомага за изграждане на основата на здрава духовност и православен начин на мислене, водещи към душевно спасение и предпазващи от възможните отклонения във вярата.
Относно превода на настоящата книга има какво да се желае и да бъде направено. Би могло да бъде преведена от оригинален език и още да се усъвършенства стилово. Но поради липсата на условия за такъв превод и поради духовната нужда от нейните богомъдри поучения, пристъпваме към преиздаването й.
Вярваме, че Бог ще приеме усилията на работилите по тази и по другите светоотечески книги, ще ги благослови и възнагради многократно в сегашния и в бъдещия живот и ще се молим за това. Вярваме и ще се молим Бог по великата Си милост да направи така, че всички участници в това книжовно дело да намерят плодовете на своя труд във вечността, милостиво приети в съкровищниците на Божието Царство. Молитвено им пожелаваме да станат причастници на вечните духовни трапези, където сияе незалязващата светлина на Отца и Сина и Светия Дух, Неразделната Троица, всевъзпявана от ангелските ликове във вечните векове, амин.