Когато започнах да записвам своите спомени и стигнах до средата, загубих усърдието, с което се бях захванал за това дело. Заключих бележките си в едно чекмедже и мислех, че няма да се върна скоро към тях. Минаха приблизително два месеца в такова мълчание и една сутрин един от братята, които се намираха заедно с мен, с изумление ми каза: „Тази нощ видях насън Стареца, който ми нареди на ти предам два големи печата. Единият от тях беше вече готов, с издълбани букви, а върху другия още нямаше букви и трябваше да се издълбаят. Аз попитах: „А какво да му кажа, дядо?“ И Старецът ясно каза: „Дай му ги, а той знае какво да направи.“ След това се събудих.“ Трябва да отбележа, че по онова време моят занаят беше изработване на дървени печати за просфори. Щом братът ми разказа този сън, аз веднага разбрах неговото значение и с готовност продължих да пиша житието на Стареца до самия край.

Откъс от предговора към книгата