Акатист и животоописания на преподобните Оптински старци

Акатист и животоописания на преподобните Оптински старци
55 стр.
Меки корици
Първо издание
2017 г.
4.00 лв.
„Сърцето му било винаги отворено за скърбите на ближния, затова обичал да утешава ония, които идвали при него. Почти никога не отговарял направо на въпросите им, а така умело насочвал общия разговор, че докато говорел в трето лице или разказвал сякаш за себе си, някак мимоходом изобличавал и наставлявал своите събеседници. Чак като си тръгнел, човекът опомняйки се разбирал какво от казаното се отнасяло за него и давало отговор на въпросите, които старецът не го оставял да изрече. В Оптина преп. Антоний живял дванадесет години. В края на живота си накарал да му запишат с големи букви: „НЕ ГУБИ ВРЕМЕ!“ и закачил бележката над одъра си.“ Oткъс от животоописанието на преп. Антоний (Путилов).
Книгата съдържа още акатиста на духовните наставници и изповедници на Оптина пустиня, живели от края на 18-ти до втората половина на 20-ти век. В нея са поместени и подробното житие на св. Амвросий Оптински (1812 – 1891), както и по-кратките животоописания на преподобните старци Моисей (Путилов), Лев, Макарий, Антоний (Путилов), Иларион (Пономарьов), Анатолий, (Зерцалов), Исакий (Антимонов), Йосиф (Литовкин), Анатолий (Потапов), Варсануфий (Плиханков), Нектарий (Тихонов) и Никон (Беляев).
На вас, преподобни Оптински отци, избрани от Бога от суетния свят, благоговейно понесли кръста си и с вяра последвали Христа, сега принасяме усърдно моление като на дръзновени наши застъпници пред Господа, и с любов зовем: Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество. (Кондак 1)

Житие и акатист на св. преподобни Гавриил Ургебадзе

Житие и акатист на св. преподобни Гавриил Ургебадзе
Преподобни Амвросий Оптински
68 стр.
2017 г.
4.00 лв.
Както Владиката Христос скри под човешкото Си естество Божественото, и направи невидимо неизказаното Си Величество, така и ти, всехвални отче Гаврииле, си се уподобил на Него, скривайки с подвига на юродството духовното си сияние и изповедничеството на вярата, и като истински пастир, преподобни отче, моли Христа Бога да спаси нашите души. /Тропар на преп.Гавриил/

Велики руски старци, част2

Велики руски старци. Живот, чудеса, духовни наставления, част 2
638 стр.
2006 г.
22.00 лв.
Книгата съдържа духовните наставления на 34 руски монаси, изпълняващи служението на Старци – духовни наставници и изповедници, прозорливи и сърцеведци – и техните жития и свидетелства за висотата на духовното им служение. Всички те са прославени от Църквата и са причислени към лика на светиите. Сред тях са Старци от Оптина пустиня, от Глинската пустиня, от Одеса, от Зосимовата пустиня, от Псковските пещери и от Белгородския манастир, недалече от гр. Перм, в подножието на Урал. Учители на Свещеното Предание, с богомъдрите си поучения и с примера на осветения си в молитва живот, те предават Божествената благодат по мярата, която всеки от нас може да приеме. Така, както са я приемали многобройните им духовни чеда в непосредственото общение с тях през периода XVIII – XX в.
Книгата се издава за втори път, след изчерпване на първия тираж от 2006 г.

Акатист и житие на св. равноапостолен Климент Охридски

Акатист и житие на св. равноапостолен Климент Охридски
62 стр.
2016 г.
4.00 лв.
Акатист и житие на св. равноапостолен Климент Охридски
Светителю равноапостолни отче Клименте, добри пастирю на българския народ, който си положил светата си душа за нас, твоите словесни овци и с много пот си ни направил Божие стадо. Настанил си ни на злачно място с поучения от Писанията, на тихи води си ни завел със светото кръщение, и си ни наставил на пътя на правдата с вършенето на добродетели. Чрез теб цялата българска страна позна Бога, Църквата й се украси с песни и празничните четива се проясниха. Чрез теб свещениците се наставиха за благочестив живот по свещените канони. Чрез теб монасите се поучиха на подвизи от житията на светиите. Но, о земни ангеле и небесни човече, подготвил за Господа люде избрани, ревностни към добри дела – молим те, и те умоляваме, свети и благи пастирю наш: винаги наглеждай твоето наследие и премахни лукавите ереси, които разделят твоето стадо като смъртоносни болести, разпръсват и разтляват овците от твоето паство! Запази нас, неизкушените твои потомци, от варварски нападения и винаги ни помагай, особено сега, когато скърбите се приближиха, а помощник няма и когато враговете търсят война, за да предадат труповете на твоите чеда за храна на небесните птици. Съкруши ги с десницата на Бога, пред Когото предстоиш, дарувай мир на твоя народ, за да поживеем в пълно благочестие и с веселие да празнуваме паметта ти, прославяйки единия Бог в Троица – Отец, Син и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!
––––––––––
Св. Климент бил по род от „европейските мизи, които народът обикновено знае като българи“, роден около 840 г. и починал на 76 г. възраст през 916 г. Близък ученик на св. Методий и на брат му св. Константин (Кирил), познанството му с които датира от около 856 г. от един от манастирите на планината Олимп. Тогава още юноша, владеещ старобългарски и гръцки, св. Климент става част от езиковия кръжок на двамата братя. През 868 г. св. Климент придружава свв. Кирил и Методий в Рим, където заедно с другите им ученици е ръкоположен в свещеннически сан.
След смъртта на св. Кирил, св. Методий се установява в Панония и Великоморавия, просвещавайки местните славяни. По-късно папата го ръкополага за архиепископ на Панония. По всяка вероятност св. Климент прекарва следващите 15 г. до смъртта на своя учител (885 г.) заедно с него. След смъртта на св. Методий, св. Климент и св. Горазд публично осъждат филиоквето, поради което заедно с други духовници са подложени на гонения. По-късно са осъдени на изгнание и ескортирани до крайдунавските области. Заедно със свв. Наум и Ангеларий, св. Климент пресича р. Дунав на сал „от три липови дървета“ и така през зимата на 885-886 г. те достигат до Белград, който по това време е българско владение.
След покръстването на България през 864 г. цар Борис осъзнава нуждата от създаване на славяноговоряща църква и обучение на местни духовници, и ги приема топло в Плиска. Скоро след това св. Ангеларий умира, св. Наум остава в Плиска, където основава Преславската книжовна школа, а св. Климент е изпратен като мисионер в областта Кутмичевица, в Македония.
През следващите седем години (886 – 893) св. Климент проповядва Евангелието, преподава глаголицата и ръкополага в свещенство най-талантливите си ученици. За седем години броят им достига 3500. Св. Климент основава манастира „Св. Пантелеймон“, който се превръща в основен център за обучение на духовници и прави Охрид люлка на славянското християнство на Балканите.
След интронизацията си през 893 г., цар Симеон ръкополага св. Климент за епископ в Плиска и така той става първият епископ на български език. Св. Климент превежда множество църковни текстове и е един от най-плодовитите автори на жития, похвални слова и химни. Той се представя в Господа на 27 юли 916 г. и скоро след това е канонизиран.
Книгата съдържа житието на св. Климент, написано от Теофилакт Охридски, както и акатиста му, редактиран основно от Левкийски епископ Партений.

Пустинни цветя

Pustinni cvetja Пустинни цветя
Примери и поучения за смирението от живота на египетските подвижници.
247 стр.
2016 г.
7.00 лв.
Разказите и изреченията на великите египетски подвижници носят благоуханието и благодатта на истинното служение на Бога от първите векове на християнството. Като плод от светия опит те са точен израз на Божията воля, и имат чудно свойство – преизпълнени са с живот и сила. Към някои изречения са добавени обяснения, защото смирението на отците и техните наставления невинаги са ясни за незапознатите с духовно-монашеския живот. 
“Преподобният отец Иоан, възпитаник на послушанието се поселил при един велик старец на име Памво и се предал да му служи. Веднъж старецът взел едно сухо дърво, забил го на хълма и заповядал на Иоан всеки ден да го полива с една кофа вода, докато то принесе плод. Водата била далече от тях. Иоан трябвало да тръгне сутрин, за да я донесе вечерта. След края на третата година дървото разцъфнало и дало плод. Старецът взел плода, донесъл го на братята в църквата и им казал: „Елате и вкусете от плода на послушанието“…