Житие и акатист на св. преподобни Гавриил Ургебадзе

Житие и акатист на св. преподобни Гавриил Ургебадзе
Преподобни Амвросий Оптински
68 стр.
2017 г.
4.00 лв.
Както Владиката Христос скри под човешкото Си естество Божественото, и направи невидимо неизказаното Си Величество, така и ти, всехвални отче Гаврииле, си се уподобил на Него, скривайки с подвига на юродството духовното си сияние и изповедничеството на вярата, и като истински пастир, преподобни отче, моли Христа Бога да спаси нашите души. /Тропар на преп.Гавриил/

Велики руски старци, част2

Велики руски старци. Живот, чудеса, духовни наставления, част 2
638 стр.
2006 г.
22.00 лв.
Книгата съдържа духовните наставления на 34 руски монаси, изпълняващи служението на Старци – духовни наставници и изповедници, прозорливи и сърцеведци – и техните жития и свидетелства за висотата на духовното им служение. Всички те са прославени от Църквата и са причислени към лика на светиите. Сред тях са Старци от Оптина пустиня, от Глинската пустиня, от Одеса, от Зосимовата пустиня, от Псковските пещери и от Белгородския манастир, недалече от гр. Перм, в подножието на Урал. Учители на Свещеното Предание, с богомъдрите си поучения и с примера на осветения си в молитва живот, те предават Божествената благодат по мярата, която всеки от нас може да приеме. Така, както са я приемали многобройните им духовни чеда в непосредственото общение с тях през периода XVIII – XX в.
Книгата се издава за втори път, след изчерпване на първия тираж от 2006 г.

Акатист и житие на св. равноапостолен Климент Охридски

Акатист и житие на св. равноапостолен Климент Охридски
62 стр.
2016 г.
4.00 лв.
Акатист и житие на св. равноапостолен Климент Охридски
Светителю равноапостолни отче Клименте, добри пастирю на българския народ, който си положил светата си душа за нас, твоите словесни овци и с много пот си ни направил Божие стадо. Настанил си ни на злачно място с поучения от Писанията, на тихи води си ни завел със светото кръщение, и си ни наставил на пътя на правдата с вършенето на добродетели. Чрез теб цялата българска страна позна Бога, Църквата й се украси с песни и празничните четива се проясниха. Чрез теб свещениците се наставиха за благочестив живот по свещените канони. Чрез теб монасите се поучиха на подвизи от житията на светиите. Но, о земни ангеле и небесни човече, подготвил за Господа люде избрани, ревностни към добри дела – молим те, и те умоляваме, свети и благи пастирю наш: винаги наглеждай твоето наследие и премахни лукавите ереси, които разделят твоето стадо като смъртоносни болести, разпръсват и разтляват овците от твоето паство! Запази нас, неизкушените твои потомци, от варварски нападения и винаги ни помагай, особено сега, когато скърбите се приближиха, а помощник няма и когато враговете търсят война, за да предадат труповете на твоите чеда за храна на небесните птици. Съкруши ги с десницата на Бога, пред Когото предстоиш, дарувай мир на твоя народ, за да поживеем в пълно благочестие и с веселие да празнуваме паметта ти, прославяйки единия Бог в Троица – Отец, Син и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!
––––––––––
Св. Климент бил по род от „европейските мизи, които народът обикновено знае като българи“, роден около 840 г. и починал на 76 г. възраст през 916 г. Близък ученик на св. Методий и на брат му св. Константин (Кирил), познанството му с които датира от около 856 г. от един от манастирите на планината Олимп. Тогава още юноша, владеещ старобългарски и гръцки, св. Климент става част от езиковия кръжок на двамата братя. През 868 г. св. Климент придружава свв. Кирил и Методий в Рим, където заедно с другите им ученици е ръкоположен в свещеннически сан.
След смъртта на св. Кирил, св. Методий се установява в Панония и Великоморавия, просвещавайки местните славяни. По-късно папата го ръкополага за архиепископ на Панония. По всяка вероятност св. Климент прекарва следващите 15 г. до смъртта на своя учител (885 г.) заедно с него. След смъртта на св. Методий, св. Климент и св. Горазд публично осъждат филиоквето, поради което заедно с други духовници са подложени на гонения. По-късно са осъдени на изгнание и ескортирани до крайдунавските области. Заедно със свв. Наум и Ангеларий, св. Климент пресича р. Дунав на сал „от три липови дървета“ и така през зимата на 885-886 г. те достигат до Белград, който по това време е българско владение.
След покръстването на България през 864 г. цар Борис осъзнава нуждата от създаване на славяноговоряща църква и обучение на местни духовници, и ги приема топло в Плиска. Скоро след това св. Ангеларий умира, св. Наум остава в Плиска, където основава Преславската книжовна школа, а св. Климент е изпратен като мисионер в областта Кутмичевица, в Македония.
През следващите седем години (886 – 893) св. Климент проповядва Евангелието, преподава глаголицата и ръкополага в свещенство най-талантливите си ученици. За седем години броят им достига 3500. Св. Климент основава манастира „Св. Пантелеймон“, който се превръща в основен център за обучение на духовници и прави Охрид люлка на славянското християнство на Балканите.
След интронизацията си през 893 г., цар Симеон ръкополага св. Климент за епископ в Плиска и така той става първият епископ на български език. Св. Климент превежда множество църковни текстове и е един от най-плодовитите автори на жития, похвални слова и химни. Той се представя в Господа на 27 юли 916 г. и скоро след това е канонизиран.
Книгата съдържа житието на св. Климент, написано от Теофилакт Охридски, както и акатиста му, редактиран основно от Левкийски епископ Партений.

Пустинни цветя

Pustinni cvetja Пустинни цветя
Примери и поучения за смирението от живота на египетските подвижници.
247 стр.
2016 г.
7.00 лв.
Разказите и изреченията на великите египетски подвижници носят благоуханието и благодатта на истинното служение на Бога от първите векове на християнството. Като плод от светия опит те са точен израз на Божията воля, и имат чудно свойство – преизпълнени са с живот и сила. Към някои изречения са добавени обяснения, защото смирението на отците и техните наставления невинаги са ясни за незапознатите с духовно-монашеския живот. 
“Преподобният отец Иоан, възпитаник на послушанието се поселил при един велик старец на име Памво и се предал да му служи. Веднъж старецът взел едно сухо дърво, забил го на хълма и заповядал на Иоан всеки ден да го полива с една кофа вода, докато то принесе плод. Водата била далече от тях. Иоан трябвало да тръгне сутрин, за да я донесе вечерта. След края на третата година дървото разцъфнало и дало плод. Старецът взел плода, донесъл го на братята в църквата и им казал: „Елате и вкусете от плода на послушанието“…

Глински патерик, част 1

Глински патерик, част 1. Животоописания и поучения на преподобните глински старци
233 стр.
2016 г.
7.00 лв.
Глинските Старци – духовни наставници, сърцеведци, прозорливци и молитвеници са превърнали отдалечената глинска пустиня в място, към което от всички страни на Русия са се стичали поклонници.Традицията на старчеството в манастира е утвърдена от неговия устав, приет по атон­с­ки об­ра­зец. Манастирът е основан през през XVI век и посветен на Рож­дес­т­во на Пресвета Бо­го­ро­дица, след като в гъстата гора на 160 км от гр. Курск по чуден начин се появила чудотворна икона на Рож­дес­т­во Бо­го­ро­дич­но.Иконата не позволявала да я преместят от клоновете на бора в който я открили докато в непосредствена близост до него не била построена часовня, а след това и малък дървен храм. На мястото започнали да се подвизават пустинножители, събрало се братство и монасите от Молченския манастир основали новия, Глински манастир. С времето той се разрастнал и преминал през периоди на духовен разцвет с из­­­да­­тел­­с­­­ка, ми­­си­­о­­нер­­с­­­ка и просветна дей­­ност, но също и на гонения и разорение (бил е закриван през 1922-1942 г. и през 1961–1994 г). Понастоящем 16 от неговите игумени, старци и монаси са причислени към лика на Събора на Глинските преподобни, чиято памет се чества на 9/22септември. От 1996 г. глинският манастир е став­ро­пи­гиален, на под­чи­не­ние на мит­ро­по­ли­та на Ки­ев и ця­ла Ук­рай­на.Настоящата първа част от Глинския Патерик съдържа животоописания и поучения на живелите през ХХ в. и канонизирани на 25 март 2009 г. преп. схимитрополит Серафим (Ма­жу­га, +1985), преп. схиархимандрит Серафим (Ро­ман­цев, +1976) и преп. схиархимандрит Андроник (Лу­каш, +1974), както и на канонизираните през 2008 г. преп. схиархимандрит Серафим (Амелин +1958), преп. игумен Филарет (Данилевски, +1841), преп. йеромонах Василий (Кишкин, +1831) и преп. йе­рос­хи­монах Макарий (Шаров, +1864).За радост на християните в България, частици от мощите на 11 от глинските преподобни се покоят в храма-ротонда „Св.великомъченик Георги“ в София и се изнасят за поклонение по време на ежедневното богослужение.